1. |
Кучето - I
02:33
|
|||
Сигурно ще се препъна -
измислих си една лъжа!
Дали краката ми ще се огънат,
или живота си ще продължа?
Едно огромно старо куче залая подир мен...
Кога най-после то ще се научи,
че пътят ми от тук минава всеки ден?
|
||||
2. |
Изворът
03:59
|
|||
Всеки ден ... всеки ден...
Скривам любовта дълбоко в душата си,
като стара обичана песен с неясен рефрен.
И уморен - като старец от себеси -
говоря със някой всъщност със мен.
Тръгвам пак по пътя далечен-
търся аз вълшебна трева.
И трябва всъщност стрък да намеря,
за да имам пак Любовта.
Вървя по следите на нашите прадеди
/Всеки ден по пътя вървя.../
с тежък изстинал труп на жена.
Махат за сбогом дърветата каменни-
на мене ми трябва жива вода!
С единият крак аз стъпвам до Бога,
а пък с другия крак - по Дявола вървя.
И нямам представа до кога ли ще мога
да следвам тънката златна среда.
Когато прекрача прага на разума
и с фаталната крачка живота скъся.
Не забравяйте хора святата истина-
Любовта от собствена смърт си умря.
Тогава няма да има разплакани дънери-
от живи дървета-мъртва следа.
Махат за сбогом дърветата каменни-
на мене ми трябва жива вода!
|
||||
3. |
Бреме
03:10
|
|||
4. |
Кучето - II
01:03
|
|||
Сигурно ще се препъна-
измислих си една лъжа!
Дали краката ми ще се огънат
или живота си ще продължа...?
Едно огромно старо куче...- Направи АФФ!
|
||||
5. |
Дни
01:53
|
|||
Не знам какви са тези дни
отрупани в студена красота.
И весел свят край мене се тълпи -
облечената във коприна суета.
Не искам да се будя призори
и да поглеждам със омраза към света.
Трябва ли със поглед настрани,
да обикаляме най-важните неща?!
Това е истина сега-
лъжи, за да не бъдеш мамен ти!
Вярваме и питаме се до кога
омразата в кафето ще горчи?
Аз вярвам, че ще има много красота
и радост във притворени очи,
но трябва да научим младостта
спокойно във сърцата да стои!
|
||||
6. |
Може и така
02:46
|
|||
Музика: Павел Цветанков, Кръстьо Рабухчиев, Стоян Финджиков
|
||||
7. |
Замъкът
03:12
|
|||
Ден подир ден забравям Любовта,
която е далеч от мен.
Нощ подир нощ се отърсвам от страха
да се разделим със тебе скъпа.
Ден подир ден...
Нощ подир нощ...
Във черен замък мъката заключих
със девет ключа и ги хвърлих във пръстта.
От там избликна малък бистър ручей
и плисна в бездната от самота.
Осиротях - намерих свойто име -
прекъсвах бавно пътищата към света.
И изглупях, във старите руини
не намерих търсената свобода.
Възседнах вятъра и литнах на посоки,
в горите тъмни и по равните поля.
Просвирвах весело във малките пролуки,
разпалвах огън без да изгоря.
Порой от чувства оковите разкъса
намери ключа и отключи слабостта
от замъка остана само кръста
и ключ проблеснал в бистрата вода.
Сега безсилен по корем се влача
да догоня вятъра и мъката да удуша.
Ще трябва да успея до върха да се изкача,
а после ще се уча да летя.
Осиротях – намерих свойто име -
прекъсвах бавно пътищата към света.
И изглупях във старите руини
не намерих търсената свобода.
|
||||
8. |
Дъхът ти - I
01:56
|
|||
9. |
Това е .!.
07:49
|
|||
Може, като някой стар ерген
да потърся утеха
във леглото на красива мома...
Може, като някой Диоген
да издирвам Човека
в непрогледната тъма...
Може, като някой чародей,
да кръстосвам далечни огнени земи...
Дори това ми стига за да бъда щастлив!
Сякаш искам някой да реши
Любовта ми каква е -
да погледне във моите очи.
Сякаш се поглеждам отстрани
и си казвам -“Това е.!.”-
няма начин да се спаси.
Дори, когато имам сили аз,
да погледна своя девствен панталон.
Едва ли ще успея да се утеша!
Може, като някой стар ерген
да потърсиш утеха
във леглото на красива мома...
Може, като някой Диоген,
да издирваш Човека
в непрогледната тъма...
Може, като някой чародей,
да кръстосвам далечни огнени земи...
Дори това ми стига за да бъда
Дори това ти стига за да бъдеш
щастлив!
Сякаш искам някой да реши,
любовта ми каква е -
да погледне във мойте очи.
Сякаш се поглеждам отстрани
и си казвам -“Това е.!.”-
няма начин да се спаси!
Дори, когато имаш сили ти
да погледнеш своя девствен панталон...
...Едва ли ще успея да се утеша.
...Едва ли ще успееш да се утешиш.
Може, като някой стар ерген...
...Да потърсиш утеха!
Може, като някой Диоген...
...Да издирваш Човека!
Може, като някой чародей
да кръстосвам далечни огнени земи.
Дори това ти стига!
За да бъда
За да бъдеш
щастлив!
Сякаш искам някой да реши...
...Любовта ти каква е!?
Сякаш се поглеждам отстрани...
...И си казваш –“Това е.!.”
Дори, когато имам сили аз,
да погледна своя девствен панталон...
Едва ли ще успея да се утеша!
Едва ли ще успееш да се утешиш!
Може, като някой стар ерген...
|
||||
10. |
Луната плаче
04:22
|
|||
Луната плаче, а тебе те няма -
едва проблясва в студен неон.
Поглеждам звездите - самотни и те са -
замръзва душата ми в мрака.
Луната плаче, а тебе те няма -
самотни кънтят звезди.
Не може, не може след смърт да се дават,
на мъртва душа очи!
Замръзва душата ми бавно във мрака,
замръзва душата ми в мрака!
Замръзва душата ми - тази която -
до вчера беше, като бурно море!
Луната плаче, а тебе те няма -
самотни кънтят звезди.
Не може, не може след смърт да се дават,
на мъртва душа зъби!
Замръзва душата ми в мрака...
Луната плаче, а тебе те няма -
самотни кънтят звезди.
Не може, не може след смърт да се дават,
на мъртва душа зъби!
Замръзва душата ми в мрака...
Замръзва душата ми бавно във мрака,
замръзва душата ми в мрака!
Замръзва душата ми - тази която -
до вчера беше, като бурно море!
Луната плаче, а тебе те няма -
едва проблясва в студен неон.
Поглеждам звездите - самотни и те са -
замръзва душата ми в мрака.
|
||||
11. |
Дъхът ти - II
00:51
|
|||
12. |
P.S.
04:06
|
|||
Ден подир ден забравям Любовта,
която е далеч от мен.
Нощ подир нощ се отърсвам от страха...
Ден подир ден забравям Любовта,
която е далеч от мен.
Нощ подир нощ се отърсвам от страха
да се разделим със тебе скъпа.
О, момиче забрави ме завинаги! -
Съдбата е против нас!
Имам нужда от теб сега!
Имам нужда от теб сега!
Убий ме и всичко ще бъде наред!
Имам нужда от теб сега!
Имам нужда от теб сега!
Довиждане хора, аз бях до вчера!
Довиждане скъпа, аз те копнеех до вчера!
Довиждане слънце, аз те виждах до вчера!
Довиждане!
А-ха-ха!-Не се смей във мойте очи! - Стига!
Хей ти!-не отнемай вярата ми! - Моята вяра!
Не ме погубвай с твойта красота!
Хей ти!-Не очаквай подлост! - Аман...!
Не ме погубвай с твойта красота! - Стига!
Хей ти! - Не отнемай вярата ми! - Стига!
Не ме погубвай с твойта красота! - Аман!
Хей ти! - Не очаквай подлост! - От мен?!
Хей ти!
Хей ти...!
Хей ти, просто ме докосни!
|
||||
13. |
||||
Светът ще бъде в розов цвят!
За нас ще греят всички светлини
във този малък град!
Наш ще бъде целият прокажен свят!
Светът ще бъде в розов цвят!
Хей ти! - Просто ми помогни!
Хей ти! - Просто ме целуни!
Хей ти! - Просто ме прегърни!
Хей ти!.....
Абе к'во беше това б...?
|
Streaming and Download help